Допустимата зона за трансгранично сътрудничество между Гърция и България за програмен период 2014-2020 г. е идентична с настоящата програма за Европейско териториално сътрудничество. Разпростира се на 40 202 и има общо население от 2,7 милиона жители. Обхваща четири териториални единици на ниво (Региони) и 11 териториални единици на ниво (Региони). Допустимата зона се простира по протежение на гръцко-българската граница и граничи с Турция (на изток) и Македония (на запад), две държави, които желаят да имат достъп до Европейския съюз. Той е част от най-югоизточния неостровен регион на ЕС и се намира между три морета: Черно море, Средиземно море и Йонийско-Адриатическо море. И накрая, той е на кръстопътя на стратегически тръбопроводи за изкопаеми горива, които захранват пазара на ЕС и осите на трансевропейската транспортна мрежа (TEN). Жилищната структура на региона се характеризира с наличието на 10 средни и големи града (>50 000 жители), които събират 38,2% от общото население и 25 малки града (10 000-50 000 жители). Въпреки сравнително малкото налични средства, съществува дълга история на сътрудничество в избираемата област, която започна с инициативата на Общността INTERREG I (1989-1993 г.).
Допустимата област на трансграничната програма INTERREG „Гърция-България 2014 – 2020“ обхваща следните области:
BG413 – Благоевград
BG422 – Хасково
BG424 – Смолян
BG425 – Кърджали
EL111 – Еврос
EL112 – Ксанти
EL113 – Родопи
EL114 – Драма
EL115 – Кавала
EL122 – Солун
EL126 – Серес
ПРИОРИТЕТНА ОС:
CA 1: Конкурентна и иновативна трансгранична зона
CA 2: Устойчива трансгранична зона
CA 3: Междусистемна връзка на трансгранична зона
CA 4: Трансграничен регион без социално изключване
AP 5: Техническа поддръжка
БЮДЖЕТ НА ПРОЕКТА:
Общата стойност (ETPA и Националния принос) за Европейската програма Гърция – България 2014-2020 е: € 130 262 835,00.
Общото финансиране на ETPA е: € 110 723 409,75 (85%), а общото финансиране на националния принос е: € 19 539 425,25 (15%).
ОБЩО НИВО НА РАЗВИТИЕ:
Допустимият регион на програма „Гърция – България“ е един от най-бедните в Европейския съюз, като БВП на глава от населението е под 50% от средното за ЕС28 (ЕС28). Това не се е променило значително през последните 10 години, въпреки че бяха наблюдавани краткосрочни подобрения през 2002-2004 г. и след това отново през 2006-2009 г. Трансграничният регион се характеризира и с големи вътрешни различия, особено по отношение на разделението между български и гръцки територии. Българските области показват много по-ниско ниво на икономическо развитие (под ¼) от гръцките, главно поради факта, че България отдавна е икономика в преход. Периодът 2006-2009 г. се характеризира с икономически растеж от двете страни на границата, каквато е общата тенденция в цяла Европа. След 2009 г. ефектите от глобалната рецесия доведоха до забавяне на темповете на растеж в българския сегмент (0,25% годишно) и отрицателни темпове на растеж в гръцкия сегмент (-9% годишно).
ИКОНОМИКА:
Въпреки че трансграничният регион постепенно се трансформира от селскостопанска/индустриална икономика в индустриална/обслужваща икономика, тази трансформация е доста бавна. В сравнение с Европа на 28 (ЕС28), икономиката остава значително по-селскостопанска, по-малко индустриална и по-зависима от услугите. Това обаче в никакъв случай не е хомогенно. Гръцката трансгранична зона е значително по-малко земеделска и индустриална от съответната част на България и е по-ориентирана към услугите. Тази хетерогенност е още по-силно изразена на ниво провинция. Можем да различим 2 вида региони в българската част и 3 вида региони в гръцката част:
Благоевград / Хасково: доминиран от индустрията и търговията
Смолян / Кардали: доминират промишлеността и селското стопанство
Еврос / Драма / Солун: публичната администрация и индустрията доминират
Ксанти / Родопи: доминират публичната администрация и селското стопанство
Кавала / Серес: индустрията и публичната администрация доминират
Повече от половината от брутната добавена стойност (БДС), генерирана в трансграничния регион (59%), се генерира в региона на Солун. Всички останали региони показват ниски нива. Особено ниски са нивата в българските области Хасково, Смолян и Кърдалия (1-2%).
Някои от забележителните междурегионални структурни развития, които се случиха наскоро, включват;
Постепенно преобразуване между двете страни по отношение на дела на GPA, отнасящ се за първичния сектор. Въпреки това остава голяма разлика между двете страни, като българският регион е по-силно земеделски от гръцкия трансграничен регион и дори по-силно земеделски от съответните национални показатели на България.
Значителна диференциация между двете части на вторичния сектор, главно поради значителните загуби на индустриална дейност, настъпили в гръцката част след 2006 г. (основно поради преместване на трудоемки индустрии към по-евтини съседни страни).
Общата производителност на труда в трансграничната зона е значително по-ниска от тази в Европа от 28 (около 1/5) и показва големи разлики между гръцката (32 800,00 €/служител) и българската (5 800,00 €/служител) страни. Производителността на трансграничния район също е по-ниска от съответните национални средни стойности за двете части:
– за част от България: в границите от 60% до 78% от средното за страната, и
– за гръцката част: варира от 60% до 84% от средното за страната
Туризмът, и особено екотуризмът, в продължение на много години се очертава като „индустрия за развитие“ на трансграничния регион, тъй като включва значителен брой девствени райони с висока екологична стойност. Въпреки това има сравнително малък брой места за настаняване в сравнение с населението (43 заведения/100 000 жители, когато средното за ЕС28 е 111), които са неравномерно разпределени. Най-големи са концентрациите на места за настаняване и легла в областите Кавала, Солун и Смолян.
ИНОВАЦИЯ:
И Гърция, и България са очертали национални или регионални стратегии за иновации в контекста на „интелигентната специализация“. България обаче изостава много от другите страни в ЕС и е посочена като „умерен иноватор“ в таблото за иновации на Съюза за 2014 г., докато Гърция, макар и в малко по-добра позиция, е под средното за ЕС и е посочена като „умерена иновация“. Въпреки това трансграничният регион разполага с важни изследователски съоръжения, които в момента не си сътрудничат помежду си или с бизнес общността. Освен това има подобни производствени системи, като по този начин предоставя значителни възможности за съчетаване на предприемачески инициативи с иновации. Критичната маса от изследователски центрове и други академични институции се намира в Солун със следните области на върхови постижения: биотехнологии, модерни производствени системи за химически процеси, енергийни и екологични технологии, обработка на информация, виртуална реалност, услуги за сигурност и др. Изследователските и иновационни дейности в Македония и Тракия са съсредоточени в публичния сектор и особено в Тракийския университет (с уникалния отдел по генетика) и в по-малка степен в Технологичния образователен институт (TEI) в Кавала. В българската част най-важната изследователска инфраструктура се намира извън трансграничния регион (главно в София и Пловдив) и само Благоевград изглежда има значителни изследователски структури. Югозападният университет „Неофит Рилски” – с девет факултета предлага докторски програми в много области на свободните изкуства (обучение и педагогика, литература и лингвистика, история и археология, социални науки, хореография и филмови специалности). От особено значение за трансграничния регион са програмите по икономика (със специализация по туризъм), география и науки за околната среда и ИТ. Също така в Смолян има филиали на ПУ „Паисий Хилендарски” с неговия Технически колеж и Варненския свободен университет „Черноец Храбър”.
изменението на климата:
Според програмата ESPON-CLIMATE районът на програмата е значително по-уязвим от изменението на климата, както в сравнение с ЕС 28, така и с националните нива на Гърция и България. Най-уязвими са Солун, Серес, Кърджали и Хасково. Изменението на климата ще има значително отрицателно въздействие върху трансграничния регион. Смята се, че ще засегне по-голямата част от градските центрове, като увеличи броя на дните с горещи вълни до над 50 за периода 2071-2100 г. Природните опасности в района включват зони с риск от наводнения (главно в близост до реките Нестос и Еврос), зони с риск от пожар (главно в планинските вериги) и райони с риск от ерозия (особено по бреговете). Наводненията и пожарите могат бързо да се разпространят през границите и поради тази причина тяхното ефективно управление е от трансгранично значение. И накрая, районите с най-висок риск от свлачища се намират в басейна на Източен Еврос и зоната за разработване на въглища в югозападния регион. Най-голямото проучено свлачище се намира в района на Смолян на площадка „Смолянски езера”. Освен това комбинираният капацитет за адаптиране на трансграничния регион към изменението на климата е подобен на националните нива и най-ниският в Европа. От гръцка страна регионът на Солун и от българска страна регионът на Благоевград показват доста висок адаптивен капацитет в сравнение с националните цени, но все пак са по-ниски от средните за ЕС28.
заобикаляща среда:
Трансграничният район се характеризира с много и важни природни ресурси, включително голям брой защитени природни територии (86 места от Натура 2000, 5 Рамсарски влажни зони и др.), много от които са девствени. Ландшафтът на трансграничния регион се състои от гъсто залесени планини, речни проливи, долини, равнини, езера, крайбрежни влажни зони, плажове и речни делти. Районът включва планинските вериги Рила, Пирин и Родопите, с отлични гори, трансграничните реки Стримона, Несто, Арда и Еврос и повече от 400 километра брегова ивица. Тези важни природни ресурси са били недостатъчно използвани за целите на развитието в миналото. Що се отнася до състоянието на околната среда, промишлеността е един от основните замърсители от двете страни на границата, а основните петна на замърсяване са концентрирани в югозападна България и близо до градската зона на Кавала. И двете трансгранични реки – Нестос и Еврос – са замърсени с градски и промишлени отпадъци. Основните проблеми при управлението на градските отпадъчни води се дължат на липсата на инфраструктура за пречистване на отпадъчни води в населени места между 2000 – 10 000 жители. Проблемът е по-силно изразен в българската част на трансграничната зона. В България само 46% от населението е обхванато от системи за пречистване на отпадъчни води и по-голямата част от пречиствателния капацитет (71%) се намира в басейните на река Дунав и Черно море (разположени извън трансграничната зона). В гръцката част 88% от населението е обхванато от пречиствателни системи.
достъпност:
От гръцка страна районът има важна транспортна инфраструктура и се обслужва от три пристанища с национално/международно значение (пристанището на Солун, пристанището на Кавала и пристанището на Александруполис) и три основни летища (международното летище „Македония“ в Солун, летище „Мегалос Александрос“ в Кавала и летище „Демокритос“ в Александруполис).
Най-важната транспортна инфраструктура е пътната мрежа и цялостната свързаност се е подобрила значително в миналото:
– с изграждането на магистрала Егнатия и много вертикални оси, свързващи Гърция с България и
– с изграждането на големи участъци от магистрали А3 и А4 в България
Въпреки това пътищата от по-ниско ниво са в различна степен на разрушение (особено в българската част), което затруднява връзките и намалява мобилността, особено в планинските вериги. В същото време няколко вертикални оси на Егнатия, договорени в Междудържавното споразумение между Гърция и България през 1998 г., липсват или са в процес на изграждане (като връзката II-86 с гръцката транспортна система), а магистралите в българската част са незавършени . Регионът няма достатъчно железопътна и мултимодална инфраструктура, въпреки наличието на големи пристанища и летища. И Гърция, и България наскоро инвестираха в железопътната мрежа на трансграничния регион, но са необходими значителни инвестиции, които са извън финансовите възможности на програмата „Гърция-България“. Тази голяма зависимост от автомобилния транспорт също така значително увеличава екологичния отпечатък на транспортните дейности в региона, особено на гранично-пропускателните пунктове (напр. дълги колони от камиони) и особено по време на туристическия сезон. И накрая, в региона липсва достъпен обществен транспорт за хора с увреждания и трансгранични обществени транспортни услуги.
ПАЗАР НА ТРУДА, БЕДНОСТ И СОЦИАЛНА ИНТЕГРАЦИЯ:
Докато през 2007 г. равнищата на безработица за трансграничните региони бяха средно близки до или под националните равнища и под средното за ЕС27, безработицата започна бързо да нараства – особено в Гърция – веднага след финансовата криза през 2008 г., достигайки рекордни нива през 2013 г. Българските области успяха да запазят нивата на безработица близо до или под средното за ЕС27. Понастоящем големите различия между регионите на трансграничния регион не са премахнати. Последните данни показват следните високи нива на безработица (2013): Ксанти 37,5%, Драма 36,8%, Солун 32,1%, Серес 22,9%, Кавала 22,8%, Еврос 22%, Смолян 20, 3% и Родопи 16,8%.
В допълнение нивата на дългосрочната безработица се увеличиха силно – особено за гръцките региони – след 2009 г., което показва риск от висока структурна безработица, което от своя страна предполага наличието на неефективни пазари на труда и несъответствие между търсенето на пазара на труда и наличните умения и местоположения на търсещите работа. Според проекта ESPON DEMIFER, трансграничният регион показва значително по-високи нива на дългосрочна безработица в сравнение с ЕС28. Равнищата на младежката безработица показват сходни тенденции и се дължат на слаб икономически растеж, твърд пазар на труда и несъответствие между потенциалните умения на работниците и нуждите на работодателите в Гърция и България.
Освен това трансграничният регион има значително по-висок процент на населението, изложено на риск от бедност или социално изключване (3-4 пъти по-висок) от ЕС28. Основната причина за голямото несъответствие са относително по-високите нива на дългосрочна безработица и по-високият дял на хората, живеещи в райони с ниска интензивност на работа и ниски нива на доходи. По отношение на последното, делът на хората, живеещи в райони с ниска интензивност на труда, се увеличава от 2010 г. както на българска, така и на гръцка територия. Големият брой хора, живеещи в бедност и социално изключване в трансграничния район, се дължи и на наличието на различни уязвими групи като малцинства, вътрешни мигранти, търсещи убежище и чужденци, получаващи субсидиарна закрила. По-високият риск от бедност и социално изключване сред тези групи е свързан главно с дългосрочната безработица и икономическата безработица. Нарастващото разпространение на бедността има много социални последици, една от които е влошаването на общественото здраве. Въпреки че трансграничният регион се радва на наличието на основни здравни ресурси (напр. болници и лекари) на нива, близки до или дори по-добри в няколко случая от средните за ЕС28, средната продължителност на живота е по-ниска от нивата за ЕС28, а епидемиологичните показатели показват високи нива. Като цяло гръцките региони исторически са имали по-висока продължителност на живота от българските региони, но тъй като бедността принуждава повече хора да търсят болнична помощ (документирано над 20% увеличение в Гърция след 2010 г.), изглежда, че в гръцките региони условията на здравеопазване вероятно ще се влошат близкото бъдеще, като по този начин се намаляват общите нива на обществено здраве в трансграничния регион.
Структура на програмата
Програмата „Гърция – България 2014-2020“ е предназначена да отговори на основните предизвикателства, идентифицирани в трансграничната зона, където сътрудничеството е или необходимо, или се очаква да доведе до значителна добавена стойност или чрез капитализиране на предишни резултати, или като допълва програмата. интелигентна специализация“ или чрез използване на съществуващия институционален капацитет и/или изразеното търсене. Той допринася за стратегията E2020, както следва:
По отношение на целта за „интелигентен растеж“:
Относно целта „устойчиво развитие“:
По отношение на целта „приобщаващ растеж“:
